„К СПОКОЙСТВИЮ”
Василий Васильевич Попугаев (1778-1816 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ СПОКОЙСТВИЕТО
Где ти, блаженство небесно, живееш,
где съществуваш, душевен покой?
Там ли – в пространства безкрайни се рееш,
там ли – кръжиш сред планети безброй?
Тук теб те няма, призрак всевластен,
ти непознат си на земните дни;
в мрачно море от вълнения, в страсти
смъртния бият го бурни вълни,
вижда, че лъч на надежда блести,
вижда, но стене и гине в беди.
Ударения
КЪМ СПОКОЙСТВИЕТО
Где́ ти, блаже́нство небе́сно, живе́еш,
где́ съштеству́ваш, душе́вен поко́й?
Та́м ли – в простра́нства безкра́йни се ре́еш,
та́м ли – кръжи́ш сред плане́ти безбро́й?
Ту́к теб те ня́ма, при́зрак всевла́стен,
ти́ непозна́т си на зе́мните дни́;
в мра́чно море́ от вълне́ния, в стра́сти
смъ́ртния би́ят го бу́рни вълни́,
ви́жда, че лъ́ч на наде́жда блести́,
ви́жда, но сте́не и ги́не в беди́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Попугаев
К СПОКОЙСТВИЮ
Где ты, блаженство небес, обитаешь,
Где существуешь, душевный покой?
Там ли – в пространствах безмерных эфира,
Там ли – в круженьи несчетных планет?
Здесь тебя нету, жизни призрак,
Ты не известен живущим земли;
В море волненья, в море страстей,
Смертный биется в бурных волнах,
Видит надежды мерцающий луч,
Видит, и стонет, и гибнет в бедах.
1804 г.
---------------
Руският поет, писател, преводач и просветител Василий Попугаев (Василий Васильевич Попугаев) е роден през 1778 г. (по други данни през 1779 г.) в Санкт Петербург. Завършва гимназията към Академията на науките (1797 г.). Работи като учител по руски език и литература, служител в петербургско цензурно ведомство, помощник-редактор на втората руска енциклопедия, началник на архивна комисия, член на законодателна комисия, преводач и др. Притежава енциклопедични познания в областта на философията, юриспруденцията и лингвистиката. Знае няколко европейски и древни езици, превежда от френски, немски, италиански и латински произведения на редица европейски просветители. Публикува поезия и проза в списания като „Свиток муз”, „Любитель словесности”, „Вестник Европы”, „Периодическое издание Вольного общества”, „Талия” и др. Един от деятелите е на Свободното общество на любителите на словесността, науката и изкуствата (1802-1807 г.). Автор е на сантименталната повест „Аптекарский остров, или Бедствия любви” (1800 г.), стихосбирката „Минуты муз” (1801 г.), съчиненията „Опыт о влиянии просвещения на правление и законы” и „О твердости законов” (1802 г.), политическия трактат „О благоденствии народных обществ” (1807 г.) и др. В публицистичните си произведения се застъпва срещу робството и в защита на принципа за неприкосновеност на личността и равенство на всички през законите. Основната част от творчеството му не е публикувана. Умира през 1816 г. в Твер.